С. П. 418

1. Моите погрешки са тъй много,
Грешни мисли ощ повече са;
Но със плач и ридане ще хлопам
На отворените врата.
    Аз много съм слаб и грешен,
    Дохожда ми все на ума;
    Но Спас мой ме кани; ще вляза и аз
    В отворените врата.

2. Аз съм най-слаб от всички светии,
По живота си и по сърце;
Но дохождам, защото ме кани
И не ще да ми отрече.
    Аз много съм слаб и пр.

3. Греховете ми Той ще омие,
Ощ и всякаква нечистота;
Слабите мои нозе ще влязат
През отворените врата.
    Аз много съм слаб и пр.

4. Греховете мои са тъй много,
Да, но грешните кани Спас мой:
Дързновено пристъпвам при Него,
И не ще ме изпъди Той,
    Аз много съм слаб и пр.