1. Когато бях още дете днес помня тъй добре,
Как с непокорство наскърбих аз майчино сърце
Но тя сега е на небе при ангели безброй
Кажи й Господи, че ставам Твой!
    За мен тя се моли със сълзи на очи
    Кажи й Господи, че ставам Твой.
    Щом бъда в небеса и зърна нейния лик
    Във вечна радост там ще бъдем ний.

2. Във своеволия безброй създавах й сълзи
А тя с търпение безкрай все още ме люби,
А мойто детство, радост, скръб - споделяше с любов
Кажи й Господи, че аз съм Твой!
    За мен тя се моли. . .

3. Тогава бях заблуден син, напуснал бащин дом
Това съсипа я от скръб, но чакаше ме пак
И ден, и нощ се молеше да ме благословиш
Кажи и Господи, че аз съм Твой!
    За мен тя се моли. . .

4. Един ден скръбна вест дойде, че е последен час
Дали не бих желал да чуя майчиния глас,
Преди да склопи тя очи, с готовност обещах:
Да бъда Твой! – кажи, че устоях.
    За мен тя се моли. . .