408. Земьо на блажените
1. Земьо на блажените, някога аз
Твоето без сянка небе
Съзирам в съня си, а слушам и глас
Като от далечно море.
2. Покриват те облаци гъсти сега,
Но блес’кът ти светъл е, знам
Аз виждам на славата само лъча,
И шепна: "Дано бъда там!"
3. Със чудно виден’е на славата ти
Се радва моето око:
Бисерни врата, многоценни стени
Палати от яспис и злато.
4. Тука наслаждават моите уши
Тез песни в небесния храм,
Гдет’ ангели хвалят Спасителя ми,
И шепна: "Дано бъда там!"
5. О, доме на моя любезен Отец!
О, граде на мир постоян!
На трудно пътуване ти си конец
И тих на душата лиман!
6. Блажени са всичките жители в Теб,
И аз с тях ще се веселя,
Кога ме покани Спас мой и рече:
"Ела, мило чадо, ела."
Твоето без сянка небе
Съзирам в съня си, а слушам и глас
Като от далечно море.
2. Покриват те облаци гъсти сега,
Но блес’кът ти светъл е, знам
Аз виждам на славата само лъча,
И шепна: "Дано бъда там!"
3. Със чудно виден’е на славата ти
Се радва моето око:
Бисерни врата, многоценни стени
Палати от яспис и злато.
4. Тука наслаждават моите уши
Тез песни в небесния храм,
Гдет’ ангели хвалят Спасителя ми,
И шепна: "Дано бъда там!"
5. О, доме на моя любезен Отец!
О, граде на мир постоян!
На трудно пътуване ти си конец
И тих на душата лиман!
6. Блажени са всичките жители в Теб,
И аз с тях ще се веселя,
Кога ме покани Спас мой и рече:
"Ела, мило чадо, ела."