С. П. 552, Д. П. 367

1. Горе, о, душо моя,
Простри крилата си,
Всите суетни неща
На тоз свят остави.
    Няма тук за теб покой,
    Горе бързай към небе,
    Там е Бащинът дом твой,
    Жилището твое.

2. От морета облаци
Приимат си вода,
И я дават на реки:
Те тичат към моря.
    Тъй и чадо Божие
    Търси горе дома свой,
    В Бащино обятие
    Намерва си покой.

3. Не плачете, пътници,
Ще дойде милий Спас:
Той жилища приготви,
Там ще приеме вас.
    Той познава ваший труд,
    И награда ще даде,
    Мир и радост вместо скръб,
    Вместо земя - небе!