372. Горе, о душо моя
1. Горе, о, душо моя,
Простри крилата си,
Всите суетни неща
На тоз свят остави.
Няма тук за теб покой,
Горе бързай към небе,
Там е Бащинът дом твой,
Жилището твое.
2. От морета облаци
Приимат си вода,
И я дават на реки:
Те тичат към моря.
Тъй и чадо Божие
Търси горе дома свой,
В Бащино обятие
Намерва си покой.
3. Не плачете, пътници,
Ще дойде милий Спас:
Той жилища приготви,
Там ще приеме вас.
Той познава ваший труд,
И награда ще даде,
Мир и радост вместо скръб,
Вместо земя - небе!
Простри крилата си,
Всите суетни неща
На тоз свят остави.
Няма тук за теб покой,
Горе бързай към небе,
Там е Бащинът дом твой,
Жилището твое.
2. От морета облаци
Приимат си вода,
И я дават на реки:
Те тичат към моря.
Тъй и чадо Божие
Търси горе дома свой,
В Бащино обятие
Намерва си покой.
3. Не плачете, пътници,
Ще дойде милий Спас:
Той жилища приготви,
Там ще приеме вас.
Той познава ваший труд,
И награда ще даде,
Мир и радост вместо скръб,
Вместо земя - небе!