1. Корабът плува по море;
Владее тишина;
Приятно е туй зрелище,
Знак няма на беда.
    Внезапно буря ветренна
    Се вдига, облаци
    Покриват цялото небе,
    Търкалят се вълни.

2. Ще л’ ги погълне бездната
Ужас обзема вси
Освен Един: Той, уморен,
Сега спокойно спи.
    Разбуждат Го: "Учителю!"
    Викат, "погиваме:
    Ти сила имаш, само Ти;
    Стани та ни спаси!"

3. Тоз вик чу милостивий Спас,
И тутакси стана;
Той повеле: - биде завчас
Голяма тишина.
    Уплашени, извикват вси:
    "Какъв е Този, че
    Словото Му послушва се
    От вятър и море?"

4. Потънва ли корабът ти,
Душо моя? Завчас
И ти Исуса повикни;
Той е и твоят Спас.
    Той може и от небеса
    Сега да запрети
    На вят’ра и на бурята,
    И да рече: "Мълчи!"