235. О, да съм нищо!
1. О, да съм нищо, нищо!
При нозете Му да лежа,
Съсъд да съм аз приятен
Веч на моя Господ Христа.
Празен да ме допълни
С Своята Си благодат;
С Христова чудна сила
Да стана от глинен, злат.
О, да съм нищо, нищо,
При нозете Му да лежа;
Съсъд да съм аз приятен
Веч на моя Господ Христа.
2. Аз да съм нищо, нищо;
Но все и во все Господ мой;
Да ида, вестител Негов,
Гдето да ме проводи Той.
Волята Му да върша,
Прилежен и трудолюбив;
Той кат не иска да ида,
Да чакам, слуга мълчалив.
О, да съм нищо и пр.
3. Колко и да е трудно,
Но ще лежа аз в пръстта,
Да види светът не мене,
Мене не, но само Христа.
Спас мой да се възвиси,
Давачът на вси добрини,
Извор на благословен’я,
Достоен за вечни хвали.
О, да съм нищо и пр.
При нозете Му да лежа,
Съсъд да съм аз приятен
Веч на моя Господ Христа.
Празен да ме допълни
С Своята Си благодат;
С Христова чудна сила
Да стана от глинен, злат.
О, да съм нищо, нищо,
При нозете Му да лежа;
Съсъд да съм аз приятен
Веч на моя Господ Христа.
2. Аз да съм нищо, нищо;
Но все и во все Господ мой;
Да ида, вестител Негов,
Гдето да ме проводи Той.
Волята Му да върша,
Прилежен и трудолюбив;
Той кат не иска да ида,
Да чакам, слуга мълчалив.
О, да съм нищо и пр.
3. Колко и да е трудно,
Но ще лежа аз в пръстта,
Да види светът не мене,
Мене не, но само Христа.
Спас мой да се възвиси,
Давачът на вси добрини,
Извор на благословен’я,
Достоен за вечни хвали.
О, да съм нищо и пр.