1. По име знае Господ
Възлюблените Свои;
В молебний техен шепот
Всегда се вслушва Той.
    От всеки род и племе
    Той Свои чада знай;
    С любов ще ги приеме
    От целий земен край.

2. Той мило ги нарича
Избраний Свой народ,
На верност ги обрича
И служба до живот.
    Със вяра Той се вижда
    И в Словото се чуй.
    Тъй крепнат те в надежда,
    Приемат жизнен струй.

3. Така ги Той познава:
Всред многото тълпи,
Така им той подава
Ръка да ги крепи.
    Как лесно Той съзира:
    Любов къде пламти,
    Сърце кога премира,
    За Господа ламти.

4. И нам дай таз надежда,
На верните Твои;
Сърца ни в таз надежда
Докрай да устои.
    Да бъдем, Боже, в броя
    На Твоя свят народ;
    И вред десница Твоя
    Ни води в тоз живот.