1. Безопасно лежат без една стотях
Наедно в кошарата;
А таз една заблудила е
От грижата пастирска;
    Отишла е далеч от своите си,
    Далеч върху стръмни планини.

2. "Дали деветдесет и деветте
Не Ти стигат, Господи?"
Но Пастирът даде отговор:
"Една овца заблуди;
    По всички планински пътища
    Ще търся Аз Моята овца."

3. Колко бяха дълбоки тез води!
Колко стръмен бе този път -
Догде намери овцата Си -
Преминал бе Пастирът!
    Вика й Той чу в пустинята,
    Когато бе близо при смъртта.

4. Тези капки от кръв разпръснати
По планинский стръмен път,
Що са и що ли ги причини?
Кръвта е на Пастирът;
    Раниха Му се нозе, ръце
    От остри бодили и тръне.

5. Но кат я намери, радостно
Той се връща у дома;
"Весел’те се с Мене наедно;
Намерих Мойта овца".
    И викат небесните чети:
    "Господ е донесъл Своята Си!"