674. О, църкво Ти прекрасна
1. О, църкво, ти прекрасна
Градино моя цветна;
Защо си тъй увяхнала
Като цвете в летен ден.
2. Стресни се, събуди се
Вдигни лице към Мене;
Веч време е ти да цъфтиш,
Да разнасяш аромат.
3. Спомни си, Моя църкво,
За любовта си първа;
Как крепнеше ти в благодат
Как принасяше и плод.
4. Виж всички непокорни
Окапаха като листи;
Завличани от страшна буря
Те отиват в бездната.
5. Стресни се, събуди се
Вдигни лице към Мене;
Очаквай Ме, Аз ида скоро
Да те взема на небе!
Градино моя цветна;
Защо си тъй увяхнала
||
Като цвете в летен ден.
||
2. Стресни се, събуди се
Вдигни лице към Мене;
Веч време е ти да цъфтиш,
||
Да разнасяш аромат.
||
3. Спомни си, Моя църкво,
За любовта си първа;
Как крепнеше ти в благодат
||
Как принасяше и плод.
||
4. Виж всички непокорни
Окапаха като листи;
Завличани от страшна буря
||
Те отиват в бездната.
||
5. Стресни се, събуди се
Вдигни лице към Мене;
Очаквай Ме, Аз ида скоро
||
Да те взема на небе!
||