1. С мъка в сърцето и глас сподавен
Чува се нейде младеж ридае,
В ума му идват мисли най-тъжни
Кому да каже, приятел няма.

2. Душа му иска, но що не знае
Тайно го вътре нещо терзае,
Търси го в книги, търси в школото
Търси го в дома и със перото.

3. Учен човекът и всичко знае
Що тази тайна не разгадае,
Че всички мечти и идеали
В света са цели веч разпиляли.

4. Що е наука, що е култура
Човек се смята за висша натура,
Че всичко знае, всичко може
А край на злото не може сложи.

5. Векове цели веч отлетяха
Но главите ни не проумяха,
Не е създаден за зло човека
А да живее с любов довека.

6. Туй е, младежо, твойто призван’е
И тебе иска Исус да хване,
Той тебе чака векове цели
Да те доведе в Свойте предели.