623. Ей ощ в зори
1. Ей, ощ в зори, кога изчезват сенки
И тръпне лес от румена заря,
Предвечний Боже, с мен Си Ти навеки
Аз Тебе търся и за Теб горя.
2. И в първий шум, в звънливия пръв екот
На новий ден във пламенни лъчи,
Аз чуя с трепет Твоя сладък шепот
И мене ненаситно зрат очи.
3. Кога луната нощем се оглежда
Във тъмните, разстланите реки,
Над мене Твоят образ се навежда
От морните поляни и лъки.
4. Люлеян в таз любов за мира песен
На моя ден, умрял във вечна нощ,
От Тебе тъй пленен и в мир унесен
Аз Тебе виждам, Тебе любя ощ!
И тръпне лес от румена заря,
Предвечний Боже, с мен Си Ти навеки
Аз Тебе търся и за Теб горя.
2. И в първий шум, в звънливия пръв екот
На новий ден във пламенни лъчи,
Аз чуя с трепет Твоя сладък шепот
И мене ненаситно зрат очи.
3. Кога луната нощем се оглежда
Във тъмните, разстланите реки,
Над мене Твоят образ се навежда
От морните поляни и лъки.
4. Люлеян в таз любов за мира песен
На моя ден, умрял във вечна нощ,
От Тебе тъй пленен и в мир унесен
Аз Тебе виждам, Тебе любя ощ!