578. Когато аз отчаян, уморен
1. Когато аз отчаян, уморен
Се скитам сам-самичък във живота,
Когато се изнизват ден след ден
И все по-тежък става ми хомота:
Тогава викам те: "Ела,
Приятелю на моята душа."
2. Когато искам с Тебе да вървя
А мрак покрива моята пътека,
И искам Тебе да следя
И търся пътя към дома:
И Тебе викам пак: "Ела,
Приятелю на моята душа."
3. Докоснеш ли се Ти до мен
За мене става лек живота,
Със Тебе щом съм всеки ден
И лек за мене е хомота:
Приятелю на мойте младини
Ела и с мене вечно остани.
Приятелю, ела със мен
Със Теб да бъда всеки ден,
Ела и ме благослови
И мойте младини Ти освети.
Се скитам сам-самичък във живота,
Когато се изнизват ден след ден
И все по-тежък става ми хомота:
Тогава викам те: "Ела,
||
Приятелю на моята душа."
||
2. Когато искам с Тебе да вървя
А мрак покрива моята пътека,
И искам Тебе да следя
И търся пътя към дома:
И Тебе викам пак: "Ела,
||
Приятелю на моята душа."
||
3. Докоснеш ли се Ти до мен
За мене става лек живота,
Със Тебе щом съм всеки ден
И лек за мене е хомота:
Приятелю на мойте младини
Ела и с мене вечно остани.
Приятелю, ела със мен
Със Теб да бъда всеки ден,
Ела и ме благослови
И мойте младини Ти освети.