1. От трона слезна, на тая земя
Смирено в обора живя.
От любов Той дойде, влезе в мойто сърце
И Спасител мой вечен стана.
    Аз чакам, във мене ела, о, ела
    И влей ми от Твоята жива вода.
    Аз пред кръста стоя, искам с Теб да вървя
    О, моля Те, Спасе, ела.

2. И в мрачната нощ, в Гетсиман’я там бдя
Оставен самин от света,
Греховете ми взе, всичките на Себе
И Спасител мой вечен стана.
    Аз чакам. . .

3. И с трънен венец, Той стоя до конец
Понесе там горест, тъга
Изоставен, самин и презрян от света
Тъй Спасител за мене стана.
    Аз чакам. . .