1. Скрита в мене е скръбта ми
От очите на света,
На приятел я не казвам,
Ни на друг освен Христа.

2. На престола дет’ седиш Ти,
Теготите ми, Христе,
Що търпя ги всички знаеш:
Тях и Ти Сам претърпя.

3. Отегчен от скръб припадам
Пред нозете Ти, Христе,
Дай ми, дай пак да се радвам, -
Обърни към мен лице.

4. Ето, аз на Теб възлагам
Всяка моя тегота,
И душата си предавам
Да е Твоя завсегда.