402. Върху сионската гора
1. Върху Сионската гора
Стоят изкупените с Кръв,
И хвалят Спаса си Христа
С безкрайна радост и любов!
Таз песен колко сладка е!
От всеки род и племе, те
Изкупени, с приятен глас,
Възпяват своя Спас;
С приятен глас
Възпяват своя Спас,
С приятен глас
Възпяват славния си Спас!
2. До век ще пълнят тез души
Света любов и благодат,
И непрестанни радости,
Тях вечно ще ги веселят!
Таз песен и пр.
3. От грях и смърт спасени са,
Пълнят небето със хвали,
Познават вече ценността
На любовта, що ги спаси!
Таз песен и пр.
4. Дано да разпростре крила
Душата ми, да литне там,
И аз да пея песента
Коят’ ехти в небесний храм!
Таз песен и пр.
Стоят изкупените с Кръв,
И хвалят Спаса си Христа
С безкрайна радост и любов!
Таз песен колко сладка е!
От всеки род и племе, те
Изкупени, с приятен глас,
Възпяват своя Спас;
С приятен глас
Възпяват своя Спас,
С приятен глас
Възпяват славния си Спас!
2. До век ще пълнят тез души
Света любов и благодат,
И непрестанни радости,
Тях вечно ще ги веселят!
Таз песен и пр.
3. От грях и смърт спасени са,
Пълнят небето със хвали,
Познават вече ценността
На любовта, що ги спаси!
Таз песен и пр.
4. Дано да разпростре крила
Душата ми, да литне там,
И аз да пея песента
Коят’ ехти в небесний храм!
Таз песен и пр.