С. П. 101, Д. П. 342

1. Любовта се награждава,
Не остава без мъзда!
Колко радост причинява
Вътре в нашите сърца
    На приятел,
    На другар наш обичта!
    
2. А как грешните да хвалят
Унижения за тях,
Който дойде да изкупи
Людиете Си от грях,
    Да избави
    От погибел и от страх?

3. През Дола на Смъртна сянка
Той да мине бе готов:
Пак в последните Му думи
Всичко пълно бе с любов.
    Колко сладост
    В думите: "Помнете Ме!"

4. Да Те помним ли, Исусе, -
Любовта Ти и смъртта?
Може ли да се запише
Върху нашите сърца
    Друго име?
    Да не бъде никога!