1. Деннице, светла Звездо на зората,
Гъстата ни тъмнина просвети;
Право към новородений Спасител
Нас със своето сиян’е води.

2. Там на леглото Му, ето се виждат
Капки студени от нощна роса;
В яслите всред скотовете полага
Царят всемирен Своята глава.

3. Смъртните грешници Го не познават;
Виждат Го там като бедно дете:
Ангели радостно Го възвестяват
Цар и Творец и Спасител на все.

4. Ний человеци, - що да принесем ний?
В знак на поклон и на почет какво?
Смирна ли, ил’ от морето бисери,
Злато от рудници или сребро?

5. Все е напразно: към нас ни бисери
Го не склоняват, ни дарове вси;
Драга е Нему сърдечна преданост,
Нему най-драги: смирени молби.