С. П. 517, Д. П. 164

1. Опитал си ме, Господи,
Съвсем си ме познал;
Делата ми и мисли вси
Сам Ти си разумял.

2. И думи из устните си
Без да произнеса,
Ти знаеш всичко, Господи,
Какво ще изрека.

3. Аз съм всегда под власт Твоя
(Таз власт света държи;)
И като бдя и като спя,
Аз съм в ръката Ти.

4. Пречудно знан’е Божие!
Какви височини!
Кой може да ги изрече?
Какви дълбочини!

5. Да ме владее всякога
Таз мисъл где да съм -
На грях да не съизволя,
Защото Бог е там.