1. Ето, семе посяват дене и ноще
Всяка заран и вечер и във тъмнина,
В хладина и във слънчевия жар и пек;
Ето семе се сее от всек человек.
    Как ли е жетвата? (3)

2. Сеят семето словом и делом они,
Без да виждат това нерадивите вси;
Те с приятелски думи, с добри си дела,
В скръбен час веселят, утешават сърца.
    Блага е жетвата. (3)

3. А пък други със празни ръце там стоят,
Та посяват и те, но без да се свестят:
Скръб и грижа посяват за себе си те,
И там плевел и къкол ще произрасте.
    Горка е жетвата. (3)

4. А дене ли се сее, във тъмна ли нощ,
Във немощ ли било, ил’ в стремителна мощ,
Било где било, явно или тайно в кът,
По широко поле, по утъпканий път,
    Верна е жетвата. (3)