1. За жетва бели нивите
Се виждат вредом по света,
Презрели всички класове;
Виж! Капят, капят зърната.

2. Те падат в цели снопове
Под ангелския остър сърп,
И в пъкъл да ги пренесе
Враг, Сатана, им слага гърб.

3. Уви, о, Боже, докога
Ще тънат тез души във мрак?
Те носят образ на Творца!
Ще гинат ли все тъй във грях?

4. по-скоро, Отче, изпрати
На жътвата работници;
Зърната скъпи прибери
В небесните Си житници.

5. О, нек се сбъде по-скоро
Тъй как е предсказал Господ:
"Едно ще бъде стадото,
Един връх него Пастирът. "