1. О, Прибежище добро,
О, Ти вечна Канаро,
Ти разцепена за нас,
В Тебе да се скрия аз.
    Из Господните ребра
    Кръв излезе и вода:
    Само те ще ме спасят
    И умият от грехът.

2. Радостта ми и да е
Ангелска, ил’ сълзите
Непрестанни и да са,
Те не могат никога
    Един грешник да спасят. -
    Да омият от грехът;
    Но Ти, вечна Канаро,
    Си прибежище добро.

3. Нищо аз в ръцете си,
Не донасям, Господи:
Празен е и трудът мой,
Та залавям кръста Твой.
    Гол съм - даваш облекло;
    Нищ съм - даваш все добро;
    Гладен, жаден - ястие
    Даваш Ти и питие.

4. В скоротечний тоз живот,
И когато вече в смърт
Аз затворя тез очи,
Господи, Ти близ бъди;
    Близ и в тоз плачевен дол,
    И пред съдния престол,
    О, Прибежище добро,
    О, Ти вечна Канаро!