128. Аз бях помрачен
1. Кога от Исуса далеч скитах аз,
Потънал в греховност, бях мъртъв тогаз;
Но чух гласът Божий, към мен да шепти:
"Той люби, Той люби!" Как сладко звучи!
Аз бях помрачен, сега съм спасен.
"Той люби, Той люби!" О, глас най-блажен!
2. Кога уморен във борбата с греха,
Покой не намира от нигде духа;
Пак чувам глас Божий отгоре шепти:
"Той люби, Той люби!" Как чудно звучи!
Аз бях помрачен и пр.
3. До края чрез вяра в Исуса Христа
Без страх ще премина дола на смъртта;
Не ще ме остави, Тоз Глас все твърди;
"Той люби, Той люби!" Как верно звучи!
Аз бях помрачен и пр.
Потънал в греховност, бях мъртъв тогаз;
Но чух гласът Божий, към мен да шепти:
"Той люби, Той люби!" Как сладко звучи!
Аз бях помрачен, сега съм спасен.
"Той люби, Той люби!" О, глас най-блажен!
2. Кога уморен във борбата с греха,
Покой не намира от нигде духа;
Пак чувам глас Божий отгоре шепти:
"Той люби, Той люби!" Как чудно звучи!
Аз бях помрачен и пр.
3. До края чрез вяра в Исуса Христа
Без страх ще премина дола на смъртта;
Не ще ме остави, Тоз Глас все твърди;
"Той люби, Той люби!" Как верно звучи!
Аз бях помрачен и пр.